Предисторията на „Строителен и Технически Флот” АД може да бъде открита още през 1894 г. сред частните предприятия, създавани отначало с чужда, а по-късно с българска техника и персонал, във връзка с изграждането на пристанищата в Бургас и Варна (заедно с Евксиноград) в края на 19 и началото на 20-ти век.
През годините предприятието променя името си и формата на собственост, но запазва главната си характеристика – участие в строителството на всички български пристанища на Черно море и река Дунав, както и на други важни за страната хидротехнически съоръжения. До Втората световна война са изградени последователно пристанищата Ахтопол, Поморие, Созопол, Приморско, Мичурин и Несебър. В следвоенния период СТФ участва в строителството на крупни обекти на транспортната и промишлена инфраструктура – пристанищата на „Петрол” (1958 г.) и ТЕЦ „Варна” (1965-68 г.), на Атия и Отманли (1968-70 г.), Лесопромишления комбинат – Силистра (1970-75 г.). Работата по изграждането на Пристанище Варна Запад и Фериботния комплекс продължава 8 години (1970-1978 г.), в които през драгаж и намив преминават 12 млн.куб.м маса, а в интерес на строителството на АЕЦ „Белене” в същия времеви интервал – 8 години (1982-90 г.), е достигнат рекорден за един обект обем на драгаж и намив – 14 млн.куб.м.
Промени настъпили в СТФ през новия социално икономически период
До 1967 г. предприятието е на бюджетна издръжка, след това в рамките на фирма „Трансстрой” – София е на стопанска сметка. В новия период е самостоятелно ЕООД в системата на водния транспорт към Министерството на транспорта. „СТФ” АД съществува от 20 юли 1999 г. на собствена издръжка. В структурата му има административен персонал, корабни екипажи, водолазни групи и обслужващи работници, общо над 100 души.
От последното десетилетие на миналия век, наред с традиционните държавни, в качеството на възложители се появиха частни дружества и фирми, създадените в този период Изпълнителни агенции „Морска администрация”, „Пристанищна администрация” (впоследствие Държавно Предприятие „Пристанищна Инфраструктура”) и „Проучване и поддържане на река Дунав”. Освен пристанищата и администрациите сред инвеститорите са били „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, „Терем” ЕАД – клон Варна, „Ескана” АД, „Петрол” АД, „Консорциум Девня” АД, КРЗ „Одесос” АД, „Морска техническа групировка” АД, „Делфин 1” ООД, „БРП” ЕАД, „Петреко”, МИСA&Co. (Румъния) и много други. Два от обектите са финансирани по Програма „ФАР”.
През последните години „СТФ” АД е работило по-продължително време на над 50 обекта в страната и чужбина. Сред тях са разширение, строителство на нови кейови места, неколкократно ремонтно драгиране и възстановяване на проектни дълбочини в акваториите на пристанищните комплекси в Бургас, Варна, Русе, Лом, Фериботния комплекс Оряхово-Бекет, фериботната рампа Гюргево (Румъния), систематичен ремонтен драгаж на река Провадийска и навигационните канали 1 и 2, добив на пясък от Варненското езеро, ремонтен драгаж на пристанището на АЕЦ „Козлодуй”, на петролни терминали и около плаващ док, двукратно укрепване на варненския вълнолом, драгаж на траншея на газопровод „Патреко”, драгаж, позициониране и закотвяне на 8 000 и 18 000-тонни плаващи докове.